“Мьолк” е много разпространено име сред дизайнерите (на шведски “мьолк” е мляко, но нямам представа дали името има нещо общо с това) , затова чешките архитекти са прибавили и едно “архитекти” към името си. Сигурно вече сте чули за изложбата, която Mj?lk architekti правят в София тези дни (преди това беше на Архитектурната седмица в Пловдив). Мисля, че организаторите са ги поканили най-вече заради уменията им да променят качествено градската среда без много средства, но с много ентусиазъм – доста наболял проблем у нас, особено след излизането на резултатите от поредния нагласен конкурс, този път за централната част на София. Ако още не сте чули за резултатите, вероятно нямате близки познати архитекти ;), така че ви препоръчвам да хвърлите един поглед на материала на WhATA по въпроса, най-малкото за информация защо повечето колеги смятаме, че изразът “да ама поне нещо се прави” за абсолютно ужасен.
По повод изложбата реших, че не е лошо да запозная публиката с проектите на “Мьолк архитекти”, но не ми се иска да повтарям всички, които са били или тепърва ще видят изложбата и ще пишат за нея. Вместо това ще ви представя един от проектите им, който има особено значение за мен като истински любител на книгите. Вярно, не съм стъпвала в истинска библиотека откакто завърших университета, но това съвсем не ми пречи вкъщи да съм затрупана от книги и без никакво специално място за четене. Собственикът на тази библиотека вероятно е имал подобен проблем, защото е избрал място с чудесна гледка и е предоставил на архитектите възможността да проектират (а и построят всъщност) чудесно място за усамотяване и потъване в света на книгите, при това с възможност да се превърне и в обсерватория в ясни безлунни нощи. Постройката никак не е голяма – обикновен паралелепипед със страни 225 на 225 см и две нива с обща височина 4,60 метра плюс малка площадка/тераса отпред, която е чудесно място за четене на припек при хубаво време. На първото ниво има малко неудобно на вид столче (имам предвид за дълго четене:) и малка маса плюс печка на дърва за студените зимни дни, а второто ниво представлява единствено решетъчна платформа. Стените изцяло представляват етажерки за книги, а прозорците са големи и без допълнителни шпроси, за да пропускат достатъчно светлина. Прозорците са неотваряеми, но проветряването може да стане през вратата и отваряемия покрив.
Снимките са от ArchDaily на фотографката Барбора Кукликова, защото в сайта на архитектите библиотеката все още не е публикувана.
Вероятно си личи какъв фен съм на малките дървени постройки, защото вече съм писала за няколко такива: една романтична викторианска къщичка-студио, къща от прозорци на двойка артистични личности и малка хижа във финландските гори.
