Помните ли холандската пристройка, за която писах наскоро? Предполагам, че имам някакъв афинитет към подобни реновации, защото определено им обръщам внимание повече отколкото на друг тип пристройки и достроявания. Има нещо магическо в правенето на нови крила, които са абсолютно различни не само по материал, градеж и визия от старите сгради, но по своята ефирност и отвореност към околното пространство.
Точно тази пристройка е забележителна и с късмета на собствениците да намерят цели два скелета в двора си при нейния строеж, но те се оказват от римско време и след разкопки на мястото и откриване на урна, както и защитни стени на укрепление, в крайна сметка успяват да продължат строителството. Къщата е построена през 1856 г., била е предназначена за прислугата в имението и гледа към зелена ливада. Оригинално тези постройки са много тъмни и дори малко тесни и съвсем недостатъчно осветени от малките прозорци, които имат, но стъклото на тази пристройка, както и няколко допълнителни намеси тотално променят усещането в интериора на къщата и особено в общите дневни помещения, докато по-интимните и лични спални остават в по-тъмния и затворен оригинален обем на къщата, но също са решени почти изцяло в бяло.
Освен визуалното отваряне към градината чрез стъклата обаче, дневната е и буквално отворена към нея с помощта на големите отваряеми крила, които позволяват много лесно от вътрешна да се превърне в почти външна и да прелее в платформата пред нея и към зелената морава отпред.
Проектът е дело на англичаните от AR Design Studio, които имат доста голям опит със стъклото, а снимките са от Мартин Гарднър. Още за пристройката.
