Мисля, че за първи път открих мистичното в планините, не докато бях в планината, а докато разглеждах картините с красиви и много мистични планински пейзажи на Николай Рьорих от Хималаите (нашата Галерия за чуждестранно изкуство всъщност има страхотна колекция от негови картини, подарък от сина му, която винаги препоръчвам най-сърдечно). Тогава още не бях ходила наистина на високо и всъщност свързвах планините по-скоро с криволичещи горски пътеки отколкото с величествени върхове и близостта на небето. Откакто открих Рьорих обаче, за мен планината вече е свързана с мистично преживяване, и вярвам, че всеки би се съгласил с мен, освен може би тези, заради които се прави ежегодното почистване в планините :).
С времето успях и да видя някои от нашите красиви планини, макар да не съм особено пъргава по баирите!, но също така и да открия страхотни фотографи, които отиват там и споделят своите преживявания за тези от нас, който трудно се решават да станат в зори, за да се катерят цял ден и после да спят на открито, независимо от красотите, които чакат горе. На мен специално впечатление ми направиха фотографиите на Мила Печенякова, именно заради красивите пейзажи с мистично усещане, които ни показва. Снимала е едни от най-красивите планини в света – Рила, Алпите, Жълтата планина в Китай и ги показва по начин, по който малко хора биха ги видели наистина. Аз лично си пожелавам някой ден да видя и Хималаите през нейния поглед.
Пейзажите на Мила можете да разгледате подробно и с по-високо качество в сайта й. Препоръчвам и другите й фотографии, макар любими да са ми именно планините. Последвайте я и във фейсбук – там има и други интересни снимки, например от Витоша, или в Behance, където пък може да се види серията “Летен сняг“, която също много харесвам. Освен това скоро можем да очакваме нови снимки от българските планини, а дотогава ви предлагам да пишете лично на Мила Печенякова ако искате да притежавате някоя от нейните фотографии!
