Във филма Матрицата машините използват хората като източник на енергия, доста антиутопичен сценарий, който обаче не е съвсем без своите корени в съвременната действителност и особено начина, по който разхищаваме ресурсите на планетата. Въпросът е належащ още днес – какво ще стане ако изразходим всичко? Една израелска студентка се проучва този въпрос и се замисля докъде бихме стигнали, за да задоволим растящата си нужда от енергия в свят, в който ресурсите главоломно намаляват.
“I wanted to provoke the thought about how far will we go to in order to ‘feed’ our addiction in the world of declining resources,”
Казва Наоми Кизхнер по повод последния си проект. За мен те са идеални за реквизит на някоя футуристична фотосесия, но освен това и висша форма на изкуство, защото обединяват размисли върху належащ глобален проблем на човечеството с ежедневната естетика и дизайн в тези бижута, които взимат енергия от кръвта на носещия ги обикновените движения, които правим несъзнателно. И макар да изглеждат малко страшнички заради иглите, които включват, съм напълно убедена, че ще има достатъчно желаещи да ги сложат, дори и само за да опитат, ако се продаваха свободно, защото освен с пристрастеността към енергия, се заиграват и с наклонностите на човека за самонараняване, към които водят силните пристрастявания към каквото и да е. И какво по-вредно за човечеството от постоянно нарастващото консумиране на енергия?
Бих казала също, че тези бижута могат да се видят и като вид осъвременяване на стиймпънк естетиката – със задвижвани от човешката кръв механизми вместо такива, задвижвани от пара и зъбчати колела. При това ерата на парните двигатели също е белязана от въпроси и съмнение относно целесъобразността на посоката, в която се е запътило човечеството.
Energy Addicts. from naomi kizhner on Vimeo.
Снимките са от designboom, схемите от сайта на Наоми Кизхнер, а я открих благодарение на the higher learning.
