Вече пета поредна година WhATA обявяват награди в сферата на архитектурата и както обикновено, номинациите са доста по-смислени от повечето архитектурни събития, които се случват у нас в момента. И тази година има интересни неща и поводи за дискусии, което всъщност е и най-ценното в тези награди. Освен това правят един доста обширен и критичен преглед на изтеклата година, който ни дава повод да се замислим къде сме и накъде сме се отправили.
Със сигурност ви препоръчвам да хвърлите око на номинациите за наградите на WhATA и да гласувате и вие, при това преди да прочетете останалата част от този пост, защото иначе ще ви повлияя с моето мнение. Можете да го направите до 20-ти януари от линка в техния сайт.
Аз лично този път изпитах големи трудности да взема решение за какво точно да гласувам особено в някои от категориите. А те не са никак малко – цели 9 на брой:
Архитектурно събитие на годината
За мен архитектурното събитие на годината беше EASA във Велико Търново. Макар всяко от другите да има своята значимост, студентските събития според мен имат много по-голямо значение за нещата, които ще се случват през следващите години, отколкото поредното неучастие на Виенското биенале (което наистина вече е толкова поредно, че като че ли няма как да бъде впише в която и да е друга категория).
Конкурс на годината
Относно конкурсите – гласувах за конкурса за централния площад в Пловдив, заради начина на представяне и подготовка, както и прозрачността относно резултатите и избраните проекти, и с надеждата все повече конкурси у нас да се организират по подобен начин. Какъв ще е крайният резултат е съвсем друга тема на разговор, която не се наемам да започвам тук.
Архитектурна тенденция на годината
Признавам, исках да гласувам за арт индустриалните места, защото от много години чакам да се случат и у нас, а изкуството е от съществено значение за мирогледа ми, но ако трябва да бъда честна, единствената наистина архитектурна тенденция в тези номинации е инвестицията на фондации в нови ремонти и архитектура (и по-скоро само една фондация). Може би, в следващите години повече фирми и фондации ще осъзнаят нуждата от инвестиции в качествена архитектурна и градска среда. Междувременно арт фестивалите ще се опитат да подобрят качеството на периферните градски пространства. От друга страна, има една нова съществена и много радваща ме тенденция, и тя е, че все повече неархитекти се интересуват от заобикалящата ни градската среда, което ме кара да вярвам, че в близко бъдеще ще има достатъчно обществен натиск нещата в градските пространства у нас да се започнат да се случват както трябва. В крайна сметка архитектите, които ги обитават са много малък процент от всички жители на градовете, в които живеем!
Сграда на годината
Колкото и да не харесвам понятието Български Лувър и абсурдът да се направи сграда за музей, който няма програма, няма как да не остана възхитена от студиото на арх. Янко Апостолов, който въпреки липсата на ясна програма за музея е успял да направи чудесна сграда. Съвсем друг е въпросът както ще има в нея и дали изобщо скоро ще видим програма, изложби, сбирка и отваряне на този вече толкова “прочут” музей.
Ресторант/бар на годината
Категорията Ресторант/бар на годината е единствената, която съвпада и с насоката на този блог, а именно интериор. Все още жилищните интериори се награждават само в събития на интериорните списания, но за сметка на това заведенията не само са много интересни, но и места, които всеки може да посети и да сам да прецени доколко удачен и добре направен е интериорът им. Разбира се, като почитател на класиката и реновациите, нямаше как да не избера бар Rose, но Chef’s на Kumar Office също попадна в списъка с места, които съвсем скоро да проуча.
Градски бъг на годината и Нормалност на годината
Двете най-важни според мен категории – Градски бъг и Нормалност се оказаха особено трудни. Специално в първата исках да гласувам за абсолютно всеки от номинираните, макар да си призная, че реконструкцията на Лъвов мост се оказа по-малко дразнеща ме отколкото безумията, които продължават да се случват около паметника 1300 г. България пред НДК и които отново ще се плащат с пари на данъкоплатците (и повод на които вече седмица водя дискусии с всякакви хора онлайн и офлайн и определено се чувствам като да вървя срещу вятъра). За съжаление, на фона на номинациите за бъгове (които са 6 на брой), нормалностите са само 3, но си пожелавам догодина да са повече. В крайна сметка се спрях на реконструкцията на аудиторията в Софийския университет, макар Златната ябълка например толкова да ми допадна като проект, че дори реших да ги подкрепя финансово. Това обаче е анимация, и съвсем не е точно най-архитектурното нещо, за което може да се гласува, освен това съм твърдо убедена, че студентите се възпитават не само с това, което им се преподава, но и със средата, в която преминава по-голямата част от студентския им живот. Нещо, което показва какво е нормалност на студентите, е доста по-дългосрочна ценност временните случвания в Пловдив, колкото и да са интересни да са всъщност те.
Книга на годината
Фактът, че А10 отделят цял брой за българска архитектура, е много показателен за мен и най-вече е особено важно колкото е възможно повече българи – специалисти и не, да го прочетат и, разбира се, съм много благодарна на WhATA за напомнянето, защото изцяло бях забравила, че такъв брой дори се е случил тази година :).
Личност на годината
Личност винаги е била трудна за мен категория, но тази година залагам на по-голямото въздействие, което има едно събитие като Архитектурната седмица или конкурсите, които се случиха тази година, съответно и човекът който ги организира – Любо Георгиев.
Надявам се не съм досадила с моите разсъждения по повод тези номинации, чиято цел беше да покажат собствената ми гледна точка, а не някакво обективно мнение, което и не мога да дам, дори и да исках. Надявам се, да съм ви провокирала да прочетете повече за всеки от обектите и събитията, на които WhATA са обърнали внимание и да си съставите собствено мнение кое заслужава награда и кое не. И макар че всички коментари под поста им са от архитекти, много се надявам сред гласуващите да има и повече незавършили нашата специалност хора, защото тези събития, тенденции и сгради, които обсъждаме всъщност оказват влияние върху живота на всеки гражданин на София или другите градове, в които се случват, а не само на архитектите, които ги следят и обсъждат с професионален интересен. Не на последно място се надявам следващата година инициативата на гражданите вече да не е събитие, а норматив, а градските бъгове ако може да се смалят или най-добре да изчезнат като необходима категории в подобна класация.
Тук можете да прочетете анализа на WhATA във връзка с изминалата година, който може да бъде много полезен за всички.
