Имам един детски спомен от първия път, когато нашите ни купиха “лего“. В семейство на архитекти в игрите използвахме какво ли не за строене на всякакви къщи. Със сестра ми бяхме майстори на къщите от пластелин с разнообразни мебели, различни помещения – кухни, спални, дневни и всякакви вариации. Легото обаче беше съвсем друга класа! Беше рядкост, много малко деца го имаха, можеше да се прибере в кутията и да си го вземеш с теб, когато тръгвате на някъде, парчетата трябваше да се следят да не изчезнат, а геометрията им хем ограничаваше, хем стимулираше за нови решения. Помня, че основен проблем беше как да се направят повече интересни неща с минимум парченца, защото те все не стигаха!
Имам един конкретен спомен, свързан с родителите ми и новия конструктор. Децата бяхме тотално погълнати от нашите си игри и може би точно това е накарало майка ми да се вгледа по-внимателно в това, което правим. В един момент възкликна, че този конструктор всъщност може да бъде незаменим помощник и в истинското проектиране. Няма да ви лъжа, тогава се почувствах много важна, защото детската игра изведнъж беше приравнена с работата на възрастните, при това точно тази, която и аз исках да правя, когато порасна. :)
В крайна сметка конструкторът лего така и не беше използван за друго, освен за игра. Не и в нашето семейство. В последствие специфичните блокчета и комплекти станаха все повече и наскоро ми се наложи да купувам подарък за малко момиченце, за което исках наистина конструктивна играчка, и установих, че дори и в лего конструкторите вече има огромна между комплектите за момичета и тези за момчета. Като отраснала все пак през социализма, предполагам разбирате недоумението ми и дългите мигове в умуване, прекарани пред рафтовете с конструктори в един детски магазин. Ние си играехме еднакво добре и с камиончета и с кукли, а сега конструкторите се бяха превърнали в кукли с прилежащ инвентар! По принцип бях чувала, че са започнали да произвеждат комплекти, базирани на разни анимационни филми, така че предполагам малко по-малко пазарът е бил изцяло изместен към момчетата, така че са имали нужда от допълване на асортимента, но признавам, ако дотогава смятах Lego за перфектния подарък за дете на архитекти и инженери (нали разбирате, повечето хора, с които се виждам са с техническо образование, така че не бих искала да казвам, че това важи за всички), след този случай бях отписала датската марка изцяло като подходящ детски подарък. На всички е ясно, че момичетата и момчетата играят по различен начин, използват различни герои и разработват различни модели и схеми на игра, но когато аз бях малка, с едни и същи блокчета можеше да се построи и замък и интериор на сладкарница. И след това можеше да го развалиш и да направиш къща с басейн. Можеше да направиш пожарна или да си измислиш перфектната къща. Не на последно място можеше и да се построят една до друга и пожарната да гаси пожар в къщата. Човечетата пък постоянно се променяха, сменяха се косите, телата, главите, краката – така от магьосник правехме барманка или от пожарникар – индианец … Възможностите бяха неограничени и подвластни само на детското въображение. А еднаквите модули само караха децата да бъдат по-изобретателни. И точно това правеше този конструктор толкова велик.
Ако погледнете продуктовата гама на Лего в момента, ще се изгубите сред всякакви видове констенурки нинджа, динозаври, мумии, Спондж Боб и разни други серии, очевидно правени по детски филми, които не съм гледала, защото самата аз нямам деца. Слава богу все още се произвеждат обикновените тухлички, от които може да се направи всичко, но ми отне много време докато ги открия. После открих и архитектурните серии. И макар, че се зарадвах много на модела на Фарнсуорт Хаус, някак не можах да разбера какъв е смисълът от тези модели. Според мен, конструкторът губи от функцията си колкото повече се специализира. Тези архитектурни модели например са си точно модели – като 3д пъзелите или старите книги с хартиени модели на къщи, които се продаваха по книжарниците преди.
Оказва се, обаче, че в Лего все пак са се замислили за това и отговорът им е комплектът Architecture Studio. Или поне би бил, ако се целеше в децата, но всъщност е по-скоро отговор на възклицанието на майка ми от преди толкова години за удобството на еднаквите блокчета, които се редят и пренареждат много по-лесно от 3д модел или макет от картон. И все пак – идеята е прекрасна и би трябвало да се пресъздаде и за деца. Децата имат много по-богато въображение от нашето, но ние май честичко не им го признаваме и ги ограничаваме по всякакви начини. Хубаво би било да престанем и да им помогнем да се развиват неограничавани и да се превърнат в мислещи личности, опознаващи обкръжаващия ги свят самостоятелно.
Все пак, честито на всички архитекти, които празнуваха тази седмица своя професионален празник, и с пожелания за подобни креативни подаръци :)
Всички снимки са от сайта на Lego.
