Тези дни имам усещането, че единствените теми, за които се говори, са свързани с Русия и САЩ. Нямам представа защо, но изглежда дори нашите избори в крайна сметка накрая се свеждат до изясняване кой е настроен про-руски или про-американски. Ако някой ни слуша без да знае къде се намираме, едва ли ще разбере, че всъщност сме европейци. Геополотиката не е сред нещата от които разбирам, но си мисля, че бихме спечили много ако решим да обърнем погледа си към по-близките ни страни, към тези на нашия континент, и освен това се опитаме да извлечем малко полезен опит от тях.
Поводът за размишленията ми е една книжка, която прочетох покрай политическите анализи, и която препоръчвам на абсолютно всеки – Малък наръчник по хюга. Тайните на датчаните за щастлив живот на Майк Викинг. Книжката е истинска наслада за четене – написана с именно онази датска непретенциозност и леко саркастично чувство за хумор, което особено много харесах, когато заживях в Копенхаген. Освен това описва огромна част от разбиранията ми за живота в последно време, напомня ми за всичко хубаво, което ми се е случвало и ме кара да оценявам още повече начина си на живот в момента, по който работя целенасочено от няколко години насам. Освен това ми дава и нови идеи за неща, които тепърва могат да се променят като отношения и нагласа и в мен и в хората около мен, а дай боже и всички наоколо. Защото положителната промяна е нещо, към което всъщност всички се стремим.
Книжката ме подсети не само, че има какво да научим за домашния уют от датчаните, но много хубаво би било да възприем малко и философията им за устойчиво развитие, която напоследък дори американците се опитват да възприемат.
Например Ню Йорк в последните години се променя постоянно и непрестенно черпи опит и вдъхновение от Скандинавия – включително с работата на Бярке Ингелс, който в момента променя драстично облика на града с малко по-човешки проектирани небостъргачи, но също така и с тази на норвежко-американската фирма Snohetta, които също изповядват концепцията за устойчиво развитие, пък наскоро реновират Таймс скуеър.
Със сигурност можем да намерим приложими идеи, вдъхновени от скандинавския подхода към проектирането и градската среда като цяло. Поради което и много се зарадвах да науча, че Ян Геел е бил поканен да консултира изработването на дългосрочна визия за развитието на София. Много се надявам и наистина да се случи нещо с негово участие. в крайна сметка единствено той би казал нещо подобно по повод нашия град:
„Колата се е превърнала в царя на града. Всичко се прави с цел колите да са щастливи и се прави малко хората да са щастливи“
Което си е абсолютна истина обаче, колкото и да се опитваме да го заобиколим като проблем в градоустройствената ни политика още от времето, когато колите започнаха да стават повече от хората. Каквото и да стане, препоръчвам ви междувременно да прочетете книгата му “Градове за хората”, която е написана много популярно и разбираемо, и дава ценна информация какво всъщност означава качествена градска среда. Задължително и много полезно четиво за всички, които живеят в градовете. Той все пак е казал и че:
“Първо ние създаваме градовете – после те нас”
Това, което бих искала да възприемем от Дания е например прозрачността и мащабните кампании, които се провеждат, за да осведомят обществеността за големите проекти, които се изграждат специално в Копенхаген. Представят се чрез изложби в градските музеи или събития в Архитектурния център, превеждат се на разбираем език, достъпен за всички. Дори и за тези, които почти не разбират датски, но живеят там. И не че всички проекти са перфектни, но когато нещо се изгради, диалогът не спира и от изграденото се вадят изводи и се научават уроци. Целта е ясна – да се подобри качеството на живот в целия град и се преприемат конкретни стъпки за достигането й. А като следствие от това има и ясно и точни, съвсем конкретни изисквания към проектите – например, веднъж стигнали до заключението, че пешеходците са важни и велосипедният транспорт води до цялостно по-високо качество на живот, във всеки нов проект се отделя предимство на тях и чак след това идва мястото на колите. Постоянно се провеждат изследвания и проучвания, правят се огледи на място, събират се данни и нещата се доказват – ако проектантът е убеден, че е проектирал качествена сграда или площад, той дава конкретни доводи и дори резултати от такива изследвания, за да го докаже. У нас доводите са:
“Високите сгради внасят динамика, ритъм, модерност в облика на града.”
Така “Артекс” обясняват прекомерната височина на новата си сграда Диамант, която предизвика недоволството на жителите на Дианабат. Езикът на отвореното писмо, което публикува Блиц, не е по-различен. А тези дни прочетох един материал за проблемите в Младост, и си дадох сметка, че те са си започнали от много години, но вместо отговорните лица да се погрижат за тях, досега единствено са намирали начин да ги задълбочат, най-вече заради съмнителни практики и измиване на ръцете.
А аз все пак се питам не можем ли да научим нещичко от датчаните? Да започнем да се учим от грешките и да променяме нещата към по-добро? Повечето хора, с които съм обсъждала темата, ядосано отсичат, че нашата действителност е друга и такъв въпрос е абсолютно безсмислен. Мисля си обаче, че действителността е такава, каквато си я направим. И може би за пореден път няма да мога да реша за кого да гласувам чак до изборния ден, но пък имам идея от къде можем да започнем да променяме действителността си. А това става с много малки крачки, с мънички промени, които обаче оказват голям ефект.
Например в началото на 90-те в Ню Йорк подемат масирана кампания за справяне с графитите, с което успяват да изтрият чувството за безнаказаност, което цари по това време в града (и особено в метрото), съзадават усещане за порядък а и повишават качеството на средата на нюйоркчани, в следствие на което и престъпността започва да спада. Все повече изследвания доказват връзката между заобикалящата ни среда и мирогледа ни. Сигурна съм, че всеки може да провери сам за себе си работи ли наистина Синдромът на счупения прозорец, който е доста добре обяснен в тази статия и след това струва ми се всеки ще е ентусиазиран да започне да го прилага по-систематично и в нашата градска среда.
Политиците трудно ще ги променим, политическите и корупционни проблеми също, но пък можем да започнем да променяме средата си и чрез нея да променяме обществото, в което живеем. И да, в този блог си говорим основно за интериор и то най-вече за домашния интериор, който е лично пространство и не влияе на друг, освен на собствениците и близките им, но всъщност част от дома е и входа на блока, в който живеем, и градинката отпред, която често е по-скоро паркинг, както и улицата, по която се прибираме вкъщи. Всички тези места ни влияят много повече отколкото си даваме сметка. Ако всеки ден минаваш през кална градинка пред блока, разрита от гумите на колите и покрай изрисуваната кофа за боклук с купчини боклук не само в нея, но и около нея, и всеки ден си мислиш, че не можеш да направиш нищо по въпроса, би ли повярвал, че политиците ни ще се променят или корупцията ще намалее? И би ли направил нещо, ако знаеш предварително, че няма смисъл? Ако обаче всичко наоколо е наред, когато някой се появи, даде подкуп за разрешение да направи нещо лошо дали няма всички да си потърсят правата? Дали няма да забележат веднага, че нашите пари от данъци отиват да се правят кофти настилки по Витошка, които са се размърдали още на следващата година? Кой би дал собствените си пари за подобно качество? Дали не е време сами, като граждани да си проведем един огромен социален експеримент, който да провери доколко работи въпросната теория?
Аз бих започнала с нещо простичко – градинката отпред. Правила съм го преди, на друго място, но след третото вандалско изравяне на цветята, които засадих, се отказах. Тогава обаче го правех с цел да променя единствено гледката си, когато изляза, сега ще имам малко по-дълбока цел. И понеже всъщност живея на място, което няма градинка отпред, ще започна с едно нещо, което наистина ме дразни всеки ден и чак днес си дадох сметка за това – камарите боклуци покрай особено неудобно подредените кофи на ъгъла. Няма как да ги преместя сама, но мога да пратя едно предложение в общината.
Следващата идея заимствах от книжката за хюге, макар че не е нещо ново – ще говоря със съседите дали не можем да си направим рафт с книги във входа. Имам предостатъчно, с които да започнем :) Мисля, че и малка саксия до тях наистина би ми повдигнала настроението неимоверно много, когато се прибирам. И не само моето. За други идеи ще се оглеждам утре, когато се разходя из квартала. Надявам се да успея да убедя и някой съсед да се присъедини към усилията ми. Или да измисли свои собствени цели, които на него му се виждат по-целесъобразни. Може би няма да направя кой знае какво с гласа си на изборите, но ще се опитам да променя нещо съвсем малко, локално, тук на моята улица. И ще разкажа за това на приятелите си. И ще се опитам и тях да спечеля за тази кауза…
В блога, който списвах, докато живеех в Дания, все още могат да се видят две статии, описващи една интересна скандинавска тенденция да се живее на открито, която за мое голямо удоволствие в последно време успявам да открия и у нас… докато не направят стъклена временна постройка пред заведението разбира се. И все пак – имаме голям напредък дори ако се смятат само последните 6-7 години. Вижте постовете тук – първа и втора част.
